Синият кит – най-голямото животно на планетата

Синият кит е най-голямото животно на планетата Земя. Той е морски бозайник, който достига дължина до 30 м и тежи около 200 т, а понякога дори и повече. Тялото му е дълго и стройно, а цветовете, които отразява понякога могат да бъдат твърде различни – от синьо и сиво до почти бяло. Съществуват поне три различни подвидове на синия кит – т.нар. “B. m. musculus“, обитаващ северния Атлантически и Тихи океан; “B. m. intermedia“, плаващ в Южния океан ( познат още и като “ Pygmy“ ) и “B. m. brevicauda“, открит във водите на Индийски и южната част на Тихи океан. Менюто на този гигантски бозайник се състои предимно от малки ракообразни, познати още като “крил“.

В началото на XX в. на Земята изобилстваше от сини китове, но за по-малко от век се превърнаха в застрашен от изчезване вид. Ловците на китове ги обивали масово и безпрепятствено, докато най-накрая през 1966 г. Международната общност обявява синият кит за защитен вид. Доклад от 2002 г. потвърждава, че съществуват от 5 000 до 12 000 сини кита в света, плаващи на групи. Последните изследвания дори сочат, че тази бройка може да е подценена – броят на синия кит “Pygmy“ се оказва доста по-голям. Години преди да се превърне в застрашен вид, синият кит беше най-многоброен в Антарктическия океан – около 239 000. Сега броят им е много по-малък – само около 2 000.

Плавниците му са около 3-4 м дълги, като горната им страна е сива с тънка бяла извица, а долната е чисто бяла. Главата и опашката му са сиви, като попринцип горната част на тялото му е пъстра, а понякога и плавниците. Самите петна по тялото на синия кит не зависят от вида, а всичко е съвсем индивидуално. Някои имат изчистен сив цвят на тялото, други са изцяло тъмно-сини, а трети са почти целите на петна.
baleia-azul
Най-големият бозайник на планетата може да развие 50 км/ч, което е сериозна скорост за неговото тегло. Най често достига до нея когато се движи със свои, в група. Обичайната му скорост е около 20 км/ч. Когато се храни, синият кит намаля скоростта на движението си до 5 км/ч. Този тип бозайници най-често живеят сами или с още един себеподобен. Там, където храната е обилна, може да се види истинско струпване на сини китове – около 50 на брой. Те се разпръскват в една определена зона, но за тях не е обичайно да образуват големи, сплотени стада, както правят други техни видове.

Оказва се доста трудно да се измери теглото на синия кит, тъй като е прекалено голям. Повечето ловци на китове, за да претеглят плячката си, я разрязват на “претеглими“ за тях парчета. Така обаче не може да се определи точното тегло, тъй като тялото губи много кръв и други вътрешни органи. Въпреки това, китове, с дължина 27 м, са претегляни и теглото им варира между 170 – 190 т. По данни на Американската Национална Морска Лаборатория по Бозайниците единичен, 30-метров син кит, тежи над 200 т. Дори най-големия динозавър от мезозойската ера “Argentinosaurus“ е изчислено, че е тежал около 99 т. Що се отнася до дължината на огромния бозайник определено има някои противоречия. Повечето измервания са направени от ловците на китове в Антарктически океан през първата половина на XX в, а те не са били добре запознати с техниката на измерване на животни. Сините китове, с най-голяма дължина, измерена до сега, са две женски с дължина на тялото 33,6 и 33,3 м.

Езикът на синия кит тежи 3 т, а когато отвори широко устата си е способен да погълне 99 т храна и вода. Въпреки огромните размери на устата си, гърлото на морския бозайник не може да преглътне храна или предмети по-широки от обикновена плажна топка. Сърцето му тежи цели 600 кг и е най-тежкото сърце сред тези на всички други животни. Аортата на синия кит е 23 см в диаметър. По време на първите 7 месеца от живота си малкото синьо китче изпива приблизително 400 л мляко всеки ден. Малките трупат килограми много бързо – по 90 кг на всеки 24 часа. Дори в самия ден на раждането си те тежат цели 2 700 кг – толкова, колкото добре отгледан, зрял хипопотам.