Гепард – Най-бързото животно за земята

“Cheetah“ е вид гепард от семейство котки, който се среща предимно в Африка и в някои части на близкия Изток. Този гепард е единственият съществуващ днес вид от рода на “Acinonyx“ ( на гръцки език означава “неподвижни лапи“ ), отличаващ се с по-специфични лапи на своите представители. Като такъв, гепардът “Cheetah“ не може да прибере ноктите си и това не му позволява да се катери по високи дървета, въпреки, че е способен да достигне лесно достъпни за него клони. Този вид гепард обаче развива най-високата скорост сред всички останали животни, обитаващи сушата – цели 120 км/ч. Той е в състояние да набере скорост от 0 до 100 км/ч само за 3 секунди.
2397146790
Гръдният кош на гепарда “Cheetah“ е широк, но кръста му е тесен. Неговата кожа е груба и тънка, цялата е прошарена с кръгли, черни петна, които я правят много красива. Главата на гепарда е малка, а очите му са високо разположени, като от вътрешния им край се спускат две черни линии по дължината на носа, чак до устата. Тези линии не позволяват на слънчевата светлина да заслепи гепарда и дори му помагат да вижда по-добре на дълги разстояния по време на лов. Въпреки, че за кратко време развива страшна скорост, този сухоземен хищник не може да издържи на твърде дълги гонки – все пак той е спринтьор.

Възрастният гепард тежи между 36 и 65 кг, а дължината на тялото му варира от 115 до 135 см, като само опашката му е около 84 см. На височина гепардът  “Cheetah“ достига до 94 см. Мъжките индивиди обикновено са малко по-големи от женските и имат по-голям череп, но разликата между тях не е толкова голяма и е трудно да се определи пола на отделен гепард от пръв поглед. Женският гепард достига зрялост към 24тия месец от раждането си, а мъжкият – около 12тия месец. Попринцип чифтосването не започва, докато мъжкият и женският не достигнат най-малко до три години. Изследване върху природата на гепардите “Cheetah“ в Серенгети показва, че женската  “Cheetah“ често има малки от много различни свои мъжки представители. Женските предпочитат да са самотни и се избягват една друга, макар, че майка и дъщери могат да сформигат групичка, но за кратко. Гепардите “Cheetah“ са уникални по рода си и имат много добре структуриран социален ред. Женските живеят сами, като изключим само периода на раждане. Първите 18 месеца от живота на малкото зверче са изключително важни. То трябва да научи много неща, тъй като оцеляването му зависи от това дали знае как да ловува и избягва други видове хищници. Когато тези 18 месеца минат, майката изоставя рожбите си и те заедно формират групичка, която ще се запази още 6 месеца. Когато достигнат 2 годишна възраст, женските представители в групата я напускат, а мъжките остават заедно за цял живот.

 

В сравнение с леопарда, гепардът “Cheetah“ има по-късо тяло, но опашката му е по-дълга и като цяло е по-висок. Някои гепарди имат рядка мутация на козината си – тя е прошарена с по-големи, слети петна, и тези водове са познати още като “царски“ гепарди. Преди години гепардът “цар“ е смятан за отделен подвид, но по-късно се установява,че той е просто вид на африканския гепард.

Измененията в организма на гепарда, които му позволяват да тича толкова бързо, са разширените му ноздри, даващи възможност да увеличава приема си на кислород и уголеменото сърце и бели дробове, които функционират заедно, за да осигурят ефективна циркулация на кислород по цялото тяло. Когато преследва плячката си, гепардът увеличава броя на вдишванията от 60 на 150 в минута. Той поддържа добро сцепление благодарение на полу-прибиращите си нокти, но също така използва и опашката си като руля, като средство за управление, за да може да прави остри завои, необходими му да заобикаля плячката си.

За разлика от истинските “големи котки“, гепардът може да ръмжи, докато вдишва, но не може да реве. Все още някои учени и изследователи смятат, че гепардът “Cheetah“ е най-малкият от семейството на “големите котки“. Често хората бъркат гепардът с леопард, но “Cheetah“ си има своите отличителни черти – гореспоменатите черни ивици, които се спускат от вътрешния край на очите, както и формата на петната по козината му. Освен това, гепадът има по-слабо тяло от това на леопарда.

Най-бързото сухоземно животно на земята се оказва обаче и доста уязвимо. От всички останали “големи котки“ гепардът “Cheetah“ най-трудно се адаптира към нова среда на живот. Оказва се доста трудно отглеждането и размножаването им в плен, въпреки, че вече няколко зоологически градини са се справили с тази трудна задача.