Връх Еверест – Най-високият връх на света!

Връх Еверест е толкова известен, че няма как да не сте чували името му. За повечето от нас то е познато още от 1953 г., когато Edmund Hillary и Tenzig Norgay за пръв път изкачват страховития връх. Според Hillary височината на върха е 8 840 м – това са негови измервания, които впоследствие се оказват доста точни. Изчислено е, с помощта на радар и GPS технология, че височината на връх Еверест е 8 848 м.

Върхът се намира на Хималаите, в южната част на континента Азия. Той привлича много опитни планинари, както и начинаещи катерачи, които са готови да платят значителна сума на професионални планински водачи, за да изкачат успешно най-високия връх на планетата. Въпреки височината си, върхът не е от тези със значителна техническа трудност на катерене (други 800 върха са доста по-трудни за покоряване, като например Nanga Parbat), но, разбира се, има и много други опасности, като височинната болест, суровото време и силният, мразовит вятър.

Катерачите на всеизвестния връх са значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство изисква всички бъдещи алпинисти да получат скъпо разрешение, струващо 25 000 щатски долара на човек, преди да започнат голямото приключение. До края на 2009 г. върхът е отнел живота на 216 души, включително и осмината алпинисти, загинали по време на буря през 1966 г. високо в планината. В „Зоната на смъртта“ условията за изключително тежки – висока надморска височина от 8 000 м – че повечето трупове са били оставяни там, където издъхнат.

Съществуват два основни маршрута на катерене – югоизточното било от Непал и североизточно от Тибет. Има и много други алтернативни маршрути, но те се изкачват доста по-рядко. От двата основни югоизточният е технически по-лесен и по-често използват маршрут. Той е използван и от Edmund Hillary и Tenzig Norgay.

Изкачването през югоизточната част на билото започва с преход до базовия лагер на 5 380 м височина от южната страна на Еверест в Непал. Походът до базовия лагер обикновено отнема от 6 до 8 дни и позволява на алпинистите да се приспособят към голямата височина, и да предотвратят височинната болест. Необходимото оборудване и консумативи се пренася чрез якове.

Катерачите прекарват няколко дни в Базовия лагер за да привикнат към високата надморска височина. През това време другите алпинисти приготвят въжетата и траповете, неоходими за изкачването на коварната местност „Icefall”. Пукнатините и нестабилните ледени блокове превръщат „Icefall” в един от най-опасните участъци от маршрута. Много катерачи са намерили смъртта си там. За да се намали риска, алпинистите започват изкачването на участъка доста преди изгрев слънце, когато смразяващите температури направо залепят нестабилните ледени блокове. Над „Icefall” се намира базата на Лагер 1, разположен на 6 065 м височина.

От Лагер 1 катерачите си проправят път до базата в „Lhotse face“, където е разположен вторият лагер, или  Advanced Base Camp (ABC), намиращ се на 6 500 м височина.
mount-everest-china-6
От Advanced Base Camp катерачите изкачват „Lhotse face“ само и единствено по въжета докато стигнат до третия лагер, разположен на малка издатина на 7 470 м надморска височина. От тук следват още 500 м до лагер № 4, разположен на 7 920 м височина, в South Col. По пътя между двата лагера алпинистите се изправят пред две нови предизвикателства – The Geneva Spur и The Yellow Band. The Geneva Spur  представлява изпъкнал планински склон от черни скали, като името му е дадено по време на швейцарска експедиция през 1952 г. За да го изкачат, катерачите си помагат с въжета. The Yellow Band е част от мраморна прослойка, филит и полушист. За изкачването му отново е необходимо въже, дълго поне 100 м.

От лагер № 4 алпинистите продължават напред с надеждата да покорят върха в рамките на 10 – 12 часа. Те първо ще достигнат местността „The Balcony” на 8 400 м височина – малка платформа, където могат да починат и да се насладят на величествената гледка точно преди зазоряване. Продължавайки нагоре по билото, катерачите се изправят пред серия от скалисти стъпки, които ги водят на изток към дълбок до кръста сняг – сериозно опасна лавина. На 8 750 м височина се достига леден купол с формата на малка масичка – това е южното било на върха. Алпинистите следват югоизточното острие на билото, известно още като „Cornice traverse“. В края на този ход се вижда 12-метрова скална стена, наречена „Hillary Step“ и разположена на 8 760 м над морското равнище.

Маршрута, който обхваща североизточното било, започва от северната страна на Еверест в Тибет. Експедицията включва дълго и мъчително изкачване до ледника „Ронгбук“, установяване на първия базов лагер на 5 180 м височина, точно под ледника. За да достигнат втория лагер, алпинистите изкачват средната морена източно от ледника и стигат до базата „Changtse“ на 6 100 м височина. Лагер № 3 се намира на 6 500 м и е разположен под участъка „North Col” (Северна седловина). За да достигнат четвъртия лагер катерачите изкачват ледника до подножието на седловината, като използват въжетата си и така те достигат вече 7 010 м надморска височина. От „Северната седловина“ алпинистите продължават експедицията си като изкачват скалист хребет все по-на север за да се установят в лагер № 5 на височина 7 775 м. Маршрутът заобикаля “Северната стена” (North Face) по диагонал и достига до базата на Yellow Band на височина 8 230 м – там е и лагер № 6. Сега вече алпинистите трябва да направят наистина последни усилия. Катерачите са изправени пред коварен преход. Те трябва да изкачат 80 м (от 8 500 м.н.в. до 8 580). Този етап на катеренето включва т.нар. „помощно катерене“ или „китайската стълба“ – метални стълби, поставени от китайски алпинисти през 1975 г. – почти всички катерачи ги използват при изпълнение на мисията си. Веднъж изкачат ли тези 80 м, останалите 110 (8 690 м.н.в. до 8 800) са по-лесно покорими. Достигайки и тях, катерачите трябва да изкачат още само един снежен 50%-ов наклон до финалната им среща с върха.
03everest-season.adapt.1190.1
Първите покровители на високия връх са Messner (Италия) и Peter Habeler (Австрия). Те изкачили върха без допълнителен кислород, използвайки маршрут а на югоизточното било. Човекът, изкачил знаменития връх съвсем сам, е Messner. Събитието се случва на 20 август 1980 г., без допълнителен кислород или подкрепа, като Messner преминава през по-трудния и опасен маршрут – североизточния. Катерил се три дни напълно сам, тръгвайки от базовия си лагер, разположен на 6 500 м височина.

През 1966 г. 15 души загиват, изкачвайки връх Еверест. Това е най-трагичната година в цялата история на върха. Осем от загиналите издъхват съвсем сами на 11 май. Бедствието придобива широка публичност и повдига въпроса относно сигурността на експедициите до върха. Според някои изследователи метеорологичните условия на 11 май и изключително силният вятър предизвикали спад в нивото на кислорода с близо 14%, което може би довело и до смъртта на осмината алпинисти.