Пустинята Атакама – Най-сухото място на земята

Регионът, познат като „Северен Чили“, заема площ колкото две-трети от Италия. Той се простира от високите Анди през златните пясъци на пустинята Атакама чак до бреговете на Тихи океан. Едно разнообразно, величествено, недокоснато и пълно с изненади местенце…това е точното място за онези, търсещи приключения, които спират дъха – гейзери и вулкани, обширни пространства пустош, където тук там може да се забележи признак на живот, високи, самообразували се конуси от сол, лами, фламингота – и всички тези природни красоти недокоснати от човека. Но, разбира се, вече 10 000 години чилийският народ обитава и живее по тези земи. Под гостоприемството на чилийците вие можете да се насладите на куп луксове и развлечения – необятно море, безкрайни пясъчни плажове, места за отдих и почивка, казина, ресторанти и хотели. Всъщност „Северен Чили“ си има всичко.

Екорегионът на пустинята Атакама се простира на няколко километра южно от границата на Перу и Чили до около  30° южна ширина. На север се намира пустинята „Sechura“ в Перу, а на юг – чилийският „Matorral“ регион. На изток се намира не по-малко сухият регион на централните Анди, прочут със сухия си, студен вятър, наречен „puma“.

Някои части на пустинята Атакама, особено околностите на изоставения град Yungay, буквално претендират за най-сухите места на планетата. Тези части са блокирани от почти всякакъв достъп на влага от една страна от Андите, а от друга от чилийското крайбрежие. Една от главните причини, които поддържат климата в Атакама изключително сух, е крайбрежният въздушен слой, който действа като инверсия в комбинация с тихоокеанския антициклон. Средното количество валежи в чилийския район „Антофагаста“  е само 1 мм годишно. Някои от метеорологичните станции в Атакама никога не са ставали свидетели дори на капчица дъжд. Различни данни сочат, че в пустинята не е имало значителни валежи (доколкото могат да се нарекат значителни) още от 1570 г. насам. Толкова е сухо, че планините, достигащи височина от над 6 885 м нямат и следа от ледени шапки по върховете си, а от 25-ия до 27-ия градус е нямало заснежаване дори и през епохата на Квартернера, когато повърхността замръзва дълбоко при 4 400 м .н.в., а при 5 600 м височина – всичко е замръзнало. Изследвания на група британски учени сочат, че някои речни корита в Атакама с напълно сухи вече 120 000 години.
1(202)
Някои места в Атакама се покриват от време на време с океанска мъгла, позната сред местното население като „Camanchaca“. Чрез нея се осигурява достатъчно влага за водораслите, някои видове лишеи и дори кактуси. Но в регионите, които остават скрити от мъглата, и които са разположени по по-високата крайбрежна линия (над 3 000 м височина), почвата буквално прилича на тази на Марс. Поради неземния си вид, пустинята Атакама често се използва като снимачна площадка за снимки на Марс, най-вече в телевизионната поредица „Space Odyssey“ : Пътуване към планетите (Voyage To The Planets)

През 2003 г. учени публикуват доклад в научно списание, озаглавен „Марс – като почвата в Атакама, Чили и възможността за оцеляване на микробите при абсолютна суша“. В този доклад те използват същите схеми и тестове, които използват и Викинг 1 и 2 – спускателните модули на Марс, предназначени да открият дали съществува живот на планетата. И така, използвайки същите методи, учените стигат до извода, че не съществува и следа от жив огранизъм в почвите на Атакама. В това отношение пустинята е уникална. Тя често се използва от НАСА, за да се тестват инструменти за бъдещите експедиции на Марс.

През 2008 г. „Phoenix Mars Lander“ открива перхлорати на повърхността на Марс, и то на същото място, където за пръв път бе открита вода. Перхлорати са намерени също и във пустинята Атакама, където, благодарение на тях, са се образували нитратни залежи, съдържащи органични вещества. Това от своя страна вода до някои спекулации, че откритите признаци на живот на Марс не са съвсем несъвместими с перхлоратите в Атакама.

Атакама е рядко населена, като повечето й градове са разположени по протежение на Тихоокеанското крайбрежие. По-централните области, оазисите и някои долини, са заселени вече няколко хилядолетия. Точно те са били главните седалища на най-развитите общества, открити на територията на Чили още преди Колумб да открие Америка. Тези райони са имали нисък естествен прираст на населението и слабо развити градски райони. От началото на 20ти в. населението на тези територии било изправено пред сериозен конфликт, свързан с водните ресурси, които са необходими както за крайбрежните градове, така и за поддържане на минната промишленост.

Крайбрежните градове възникват още през 16ти, 17ти и 18ти в. по времето на Испанската империя. Те възникват като пристанищни градове за доставка на среброто, произведено в „Potosí“ и други мини. През 19 в. пустинята минава под контрола на Боливия, Чили и Перу, и скоро се превръща в конфликтна зона поради неясните си граници и поради откритите находища на натриве нитрат. След войната на „Пасифика“, след която Чили придобива по-голямата част от територията на Атакама, градовете по крайбрежието се превръщат в международни пристанища и много чилийски работници емигрират там.Заедно с бума през 19 в на гуаното (вид естествена тор) и селитрата, населението значително нараснало, но това се дължало и на масовата имиграция от центалните части на Чили. През 20 в нитратната индустрия запада и тогава по-голямата част от мъжкото население на пустинята остава безработно и започва да предизвиква проблеми за чилийската държава. Анархически и комунистически идеи взели голямо надмощие над минните работници и протеста се разпространил из целия регион.

Край един оазис, в средата на пустинята, на около 2000 м.н.в. се намира селото „Сан Педро де Атакама“. Единствената църква в селото е построена от испанците още през 1577 г. Във времената, още преди инвазията на империята на Инките, този изключително сух и неплодороден район на пустинята Атакама, е бил обитаван главно от племето „Atacameño“. Племето е останало в историята с изграждането на своите укрепени градове, напречени „pucarás“, един от които може да се види на няколко километра от селцето „Сан Педро де Атакама“.

През 50те години на 20 в Атакама отново се превръща в изтоник на богатство поради добива на медна руда. Двете медни мини „Escondida“ и „Chuquicamata“ са разположени в рамките на пустинята. В Атакама има богати находища на мед и други минерали, а освен това тук се намират едни от най-големите природни ресурси на натриев нитрат, който се е добивал в големи количества до началото на 1940 г.

Сега пустинята е пълна с около 170 изоставени минни градове за добив на на нитрати или селитра, почти всички от които за напълно изоставени десетилетия след откриването на синтетичния нитрат в Германия в началото на 20 в. Ето някои от тях : Chacabuco, Humberstone, Santa Laura, Pedro de Valdivia, Puelma and Maria Elena и Oficina Anita.