Mарианската падина – Най-дълбоката точка на земята!

Марианската падина е най-дълбоката точка на земята. Тя се намира в западната част на Тихия океан и източно от Марианските острови. Разположена е на 11 022 м навътре в океана. Достига максимална дълбочина в т.нар. точка „Challenger Deep“ – малка цепнатина с формата на прорез. Някои непотвърдени измервания сочат, че дълбочината на самата падина е 11.03 км. За по-добра илюстрация на падината си представете, че връх Еверест – най-високият връх на земята – е разположен върху най-ниската точка на планетата, тогава над него щеше да има още 2 174 м водна площ. Точните координати на Марианската падина са 11″21′ северна ширина и 142″ 12′ източна дължина.

Мерианската падина е част от системата „Izu-Bonin-Mariana Arc“ за геоложки разграничения. Тази система определя границата между две тектонични плочи. На нея се вижда как западният край на Тихоокеанската плоча е притиснат под по-малката Марианска плоча, отново от западната й страна. Тъй като Тихоокеанската плоча е най-голямата, в сравнение с всички останали тектонски плочи, на земната кора, в западната част на плочата, й е необходимо доста дълго време за да се оформи (близо 170 години) и да стане по-плътна. На това се дължи голямата дълбочина между двете тектонски плочи. Марианските острови са се образували именно поради разместването на двете плочи.
MarianaTrench
На дъното на падината, където плочите се срещат, водната площ над тях упражнява натиск от  над 1 086 бара – 1 000 пъти над стандартното атмосферно налягане на морското равнище. Тъй като земята няма идеална сферична форма, падината не е разположена близо до центъра на земната кора.

Марианските острови били собственост на Испания още от 1 667 г. Те са 14 острова. Испания създава колония тук и им дава името „Las Marianas“ в чест на испанската кралица на Австрия – Мариана, вдовица на Филип IV от Испания. От тук идва и името на най-ниската точка на планетата – Марианската падина. Едноимените острови са част от островна дъга, която се е формирала над т.нар. Филипинска плоча, разположена от западната страна на падината.

Най-ниската точка на земята се прочу за пръв път по време на експедицията „Challenger“, проведена през периода от месец декември 1872 г. до май 1876 г. Тогава се считало, че падината се намира на около 8 184 м навътре в океана. Очевидно, измерванията не са били точни. През 1877 г. била публикувана карта, наречена „Tiefenkarte des Grossen Oceans“ , а създателят й бил „Petermann“. Картата изобразявала местонахождението на рекордната дълбочина точно по данните, събрани от експпедицията. През 1899 г. „USS Nero“ измерват нова рекордна дълбочина от 9 636 м. Този път изследователският екип използва друг, по-прецизен и много по-лесен начин за измерване – ехо звученето. По време на това проучване се оказва, че най-дълбоката точка на прореза се намира на 11 022 м под морското равнище. Тази точка е позната още под името „Challenger Deep“. През 1957 г. Съветският плавателен съд „Витяз“ (Vityaz) измерва дълбочина от 11 034 м, която нарича „Mariana Hollow“. Пет години по-късно корабът „M.V. Spencer F. Baird“ също отбелязва максимална дълбочина от 10 915 м, изчислена чрез прецизни за времето си измервателни уреди. През 1984 г. японско проучване събира данни за Марианската падина, използвайки тесен, високосветлинен ехо-отразител. Чрез него се потвърждава и официалната дълбочина на падината – 11 022 м под повърхността на океана.

Подобно на други океански траншеи, Марианската падина е място, където е напълно възможно ядрено изригване. В повечето случаи обаче съществува възможността тектоничната плоча да се отдръпне и това да предизвика изтласкване на ядрените изхвърляния дълбоко в земната мантия. Въпреки това, изхвърлянето на ядрени отпадъци в океана е строго забранено със закон навсякъде по света. Освен това, подобни земетръсни зони са свързани с изключително тежки земетресения, чиито поражения носят непредвидими последици за всяко живо същество на планетата.

Всички знаем, че колкото по-дълбоко навлизаме във водата, толкова повече налягането се покачва. На нивото на най-дълбоката точка на планетата то е около 1 100 бара. На такава дълбочина и атмосферно налягане живеят много видове риби и други организми, микроорганизми и бактерии, пригодени точно към такива условия. На самото дъно температурата на водата е изключително ниска, а освен това и нищо не се вижда, тъй като светлината не може да проникне до такава дълбочина. Както във всяка био среда, така и тук съществува биологичен кръговрат – бактериите биват изяждани от микроорганизмите, а те от своя страна – от рибите и т.н.