Най-голямото езеро на планетата!

Има различни начини на дефиниране на израза „най-голямо езеро на планетата“ взависимост от това дали говорим за езерото с най-голяма повърхност като площ, или за това с най-голям обем водна маса. И, освен това, трябва ли да отнасяме към езерата и тези със солена вода? „Кое е най-голямото езеро на света?“ не е въпрос, чийто отговор е единствен, ясен и точен. И, все пак, в тази статия ще изтъкна, че най-големият безотточен басейн (или по-простичко – езеро) на земята е Каспийско море. Но, то е солено!

Каспийско море се намира в северната част на Иран. Крайбрежието на соленото езеро, включително и трите крайбрежни провинции на Gilân, Golestân и Mâzanderân, са осеяни с гъсти гори и обширни посеви с оризища. Тази картина представя поразителната разлика между сухото вътрешно плато на Иран и плодородните крайбрежни почви. Бреговете на Каспийско море се споделят от Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан. Езерото е разделено на три отделни региона: северен, среден и южен. Границите между отделните региони са доста отличителни. Северният включва само каспийския шелф и е много плитък, съдържа по-малко от 1% от общия обем вода на езерото и е със средна дълбочина от 5-6 м. При приближаването към средния регион, дълбочината на водата значително се увеличава и средната вече е 190 м. Най-дълбок е южният регион с направо океански дълбочини от над 1000 м. Средният и южният регион обхващат съответно 33 и 66% от общата водна маса на огромното езеро. Северната част на Каспийско море обикновено замръзва през зимата, а в най-студените зими лед се образува и по южния регион.
Oil_Rocks_near_Baku
Над 130 реки осигуряват приток на вода на Каспийско море, като Волга е най-голямата сред тях. След нея са река Урал, която се влива от Север, и река Кура – от запад. В Каспийско море също така има и няколко по-малки острова, разположени предимно в северния регион. Те имат обща площ от приблизително 2 000 кв.км. В непосредствена близост до северната част на Каспийско море се намира Каспийската депресия – ниско разположен регион на 27 м под морското равнище. Степите на Централна Азия се простират по територията на североизточното крайбрежие, а Кавказките планини обгръщат западния бряг на езерото. Биомите както на север, така и на изток се характеризират със студени континентални пустини. Обратно, климата на юг и югоизток е предимно топъл, а релефа е разнообразен със смесица от планини и планински вериги. Тези драстични промени на климата на Каспийско море в отделните региони са довели и до голямо биоразнообразие в областта.
248_IMG_0970_Mahachkala

Каспийско море изоблиства от есетри, които снасят яйцата си в езерото, и които яйца, от своя страна, се превръщат в хайвер. Прекомерният риболов в областта е допринесъл за изчерпването на риба тон и много други видове. В последно време свръхриболова застрашава популацията и на есетрите, и то до такава степен, че еколозите се застъпват за пълна забрана на улова им, поне докато вида на есетрите се възстанови. Но, въпреки всички тези намерения, и тъй като цената на есетровия хайвер е много висока, рибарите успяват да подкупят властите в повечето райони и да си гарантират свободен риболов безпроблемно. Прибирането на хайвера допълнително застрашава останалите рибни запаси, тъй като засяга репродуктивните женски. Каспийско море, заедно с Черно море, е дом и на местната мида „зебра“, която бе получена като случайна кръстоска, но скоро се превърна в инвазивен вид в много страни. Местният шаран обитава както Каспийско море, така и Черно и Аралско море. Подобно на мидата „зебра“ той също се превърна в инвазивен вид.

Каспийският  тюлен е един от малкото видове тюлени, които обитават закрити басейни. Друг такъв вид тюлен е този, живеещ на езерото Байкал. Каспийско море е дало името си и някои видове птици, като например Каспийската чайка и Каспийската рибарка. Съществуват няколко видове и подвидове ендемични за Каспийско море риби – т.нар. „kutum“ (позната още като Каспийската бяла риба), Каспийската морска херинга, Каспийската хлебарка, Каспийската „сьомга“ (която всъщност е подвид на пъстървата). В последно време сериозно застрашена от пълно изчезване е Каспийската „сьомга“.

Река Волга е най-дългата в Европа. Тя преминава през 20% от площта на континента и е източник на над 80% от сладководния приток на Каспийско море. Долните течения на реката не се регулират и в тях се изливат много химични и биологични отпадъци. Въпреки, че съществуващите данни са оскъдни и са със съмнително качество, има достатъчно доказателства, които показват, че Волга е един от основните източници на трансграничните замърсители на Каспийско море. Степента на извличане на изкопаемите горива и транспортната дейност, свързана с тях, също представляват рискове за качеството на водата, за флората и фауната в нея.